Чл. 4 ZBTH

Чл. 4. (1) Към Министерския съвет се създава Национална комисия за борба с трафика на хора, наричана по-нататък "Националната комисия".
(2) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2008 г., изм., бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 81 от 2019 г.) Председател на Националната комисия е заместник министър-председател, определен от Министерския съвет. В състава на комисията се включват заместник-министър на външните работи, заместник-министър на труда и социалната политика, заместник-министър на вътрешните работи, заместник-министър на правосъдието, заместник-министър на здравеопазването, заместник-министър на образованието и науката, заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето, заместник-председател на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, определени от съответните министри и председатели.
(3) В състава на Националната комисия се включват определените от председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба техни заместници.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 81 от 2019 г.) В заседанията на Националната комисия, при условията и по реда, определени с правилника по ал. 6, могат да участват представители на юридически лица с нестопанска цел и международни организации с представителства в страната, които извършват дейност по предотвратяване на трафика на хора и закрила на жертвите от него.
(5) При осъществяване на своята дейност Националната комисия се подпомага от администрация, която се ръководи от секретар, назначен от председателя на Националната комисия.
(6) Министерският съвет приема правилник за организацията и дейността на Националната комисия.
(7) (Нова – ДВ, бр. 81 от 2019 г.) Националната комисия е със статут на национален орган за докладване по смисъла на чл. 19 от Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ, L 101/1 от 15 април 2011 г.).