Чл. 12 ZBG

Чл. 12. (1) (Предишен текст на чл. 12 – ДВ, бр. 108 от 2013 г.) Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство, ако към датата на подаване на молбата за натурализация:
1. е пълнолетно;
2. (доп. – ДВ, бр. 21 от 2012 г.) преди не по-малко от 5 години е получило разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България;
3. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер от български съд и срещу него няма образувано наказателно производство за такова престъпление, освен ако е реабилитирано;
4. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) има доход или занятие, което му дава възможност да се издържа в Република България;
5. (изм. и доп. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм., бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) владее български език, което се установява по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката, и
6. (нова – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) е освободено от досегашното си гражданство или ще бъде освободено от него към момента на придобиване на българско гражданство.
(2) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2013 г.) Не се изисква освобождаване от досегашното им гражданство за:
1. лица – съпрузи на български граждани;
2. граждани на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
3. граждани на държави, с които Република България има сключени договори, с които се установява взаимност.