Чл. 24 ZAP

Чл. 24. (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм., бр. 99 от 2003 г., изм. и доп., бр. 92 от 2005 г., изм., бр. 85 от 2006 г., бр. 17 от 2011 г., бр. 60 от 2014 г., бр. 81 от 2015 г., в сила от 1.04.2016 г. – бр. 100 от 2015 г., в сила от 20.11.2015 г., изм. и доп., бр. 32 от 2016 г., в сила от 1.04.2016 г., доп., бр. 93 от 2017 г., изм., бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) (1) Таксиметров превоз на пътници се извършва от лица по чл. 12, ал. 1 с автомобили, включени към удостоверението за регистрация за таксиметров превоз на пътници, за които има издадено разрешение от съответната община, на територията на която ще се извършва превозът, и които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5 .
(2) Регистрираните търговци по чл. 12, ал. 1 извършват таксиметров превоз с водачи, които притежават удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, валидно за съответната община, и са психологически годни. Правоотношенията между търговеца и водача се уреждат с писмен договор.
(3) Ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" издава удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил на лице, което:
1. притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория В, издадено в Република България;
2. не е осъждано за тежко умишлено престъпление или за престъпления от общ характер по реда на глава втора "Престъпления против личността" , по реда на глава пета "Престъпления против собствеността" или по реда на глава единадесета, раздел II "Престъпления против транспорта и съобщенията" от Наказателния кодекс ;
3. не е лишено от право да управлява моторни превозни средства по съдебен или административен ред или свидетелството му за управление не е временно отнето с приложена принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от Закона за движението по пътищата или чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс ;
4. няма наложени административни наказания за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда през последната година;
5. притежава валидно удостоверение за психологическа годност по наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата ;
6. не му е отнемано удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил по реда на чл. 106а през последната година;
7. успешно е положило изпит по теми, определени с наредбата по чл. 12а, ал. 5 .
(4) Удостоверението по ал. 3 се издава за срок 5 години. Ново удостоверение се издава без полагане на изпит, ако лицето отговаря на изискванията по ал. 3, т. 1 – 6 и заявлението е подадено в срок до 6 месеца след изтичането на валидността на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил.
(5) Изпитът по ал. 3, т. 7 се провежда от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" по ред, определен от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
(6) Редът за издаване на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил се определя с наредбата по чл. 12а, ал. 5 .
(7) Ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" отнема със заповед удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил, който престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 3, т. 1 – 6. Заповедта подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс .
(8) След извършване на превоза водачът на лек таксиметров автомобил издава документ от таксиметровия апарат, съдържащ информация за датата и часа на започване и приключване на превоза, стойността на превоза, изминатото разстояние, времето на превоза, данните на превозвача и регистрационния номер на автомобила, с който е извършен превозът.