Чл. 7а ZAP

Чл. 7а. (Нов – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., бр. 92 от 2005 г., изм., бр. 85 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., доп., бр. 80 от 2007 г., изм., бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, или заверено копие на лиценз на Общността.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., изм. и доп., бр. 9 от 2017 г., доп., бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) Лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата .
(3) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2005 г., доп., бр. 80 от 2007 г., изм., бр. 17 от 2011 г., бр. 9 от 2017 г.) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба условията и реда за провеждане на предпътните медицински прегледи на водачите, извършващи обществени превози на пътници и товари или превози за собствена сметка.
(4) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 17 от 2011 г.) Лицензираните превозвачи могат да осъществяват международен превоз на товари с водачи – граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз, само когато те притежават сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от него длъжностни лица.
(5) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Сертификат за водач на моторно превозно средство се издава на превозвач, който е удостоверил по надлежния ред, че водачът на моторно превозно средство, който е гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, е назначен на работа при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда и колективните трудови договори, ако има такива, относно условията за назначаване на работа и професионалното обучение на водачите на моторни превозни средства с цел осъществяване на автомобилни превози.
(6) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Изискванията към водачите – граждани на държави, които не са членки на Европейския съюз, и условията и редът за издаване на сертификат за водач на моторно превозно средство се определят с наредбата по чл. 7, ал. 3 .