Чл. единствен, ал. 3 ZREKVNVDPNKTOLEKEDDPN

Written by

in

Статус: Действаща

Свързана съдебна практика:ГПКАПКНПК

Член единствен. Ратифицира Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея , Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея , подписани на 30 септември 1993 г. в Страсбург, със следните резерви и декларации: […] (3) По Европейската конвенция за екстрадиция : а) Резерва по чл. 1 : "Екстрадицията може да се откаже, ако лицето, обвинено в извършване на престъпление, ще бъде съдено от извънреден съд в молещата държава или ако срещу него ще бъде приведена в изпълнение присъда, произнесена от такъв съд."; б) резерва по чл. 4 : "Екстрадиция за военно престъпление, което съставлява престъпление и по общото наказателно право, може да се допуска само при условие, че екстрадираното лице няма да се съди от военен съд или за военно престъпление."; в) (изм. – ДВ, бр. 103 от 2003 г., бр. 90 от 2006 г.) декларация по чл. 6, т. 1 : "Република България декларира, че ще отказва да екстрадира свои граждани. Република България декларира, че ще счита за гражданин по смисъла на конвенцията всяко лице, което притежава българско гражданство към момента на получаване на искането за екстрадиция."; г) резерва по чл. 7 : "Република България заявява правото си да откаже екстрадиция, ако молещата държава би отказала екстрадиция в подобни случаи съгласно чл. 7, т. 2 ."; д) (отм. – ДВ, бр. 103 от 2003 г., в сила от 7.04.2001 г.); е) резерва по чл. 21: "Република България заявява, че ще разрешава транзит при същите условия, при които разрешава екстрадиция."; ж) (изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) декларация по чл. 23 : "Република България заявява, че ще изисква всички документи да се изпращат заедно с превод на български език, а при липса на такъв – с превод на един от официалните езици на Съвета на Европа."; з) по Втория допълнителен протокол към Конвенцията : Декларация по чл. 9, т. 2 : "Република България декларира, че запазва правото си да не прилага глава I от Втория допълнителен протокол и да прилага глава II от Втория допълнителен протокол спрямо престъпления, свързани с данъците, таксите, митата и обмяната на валута, за които е предвидено наказание в българския Наказателен кодекс."

Препраща към

  • Европейската конвенция за екстрадиция
  • чл. 1
  • чл. 4
  • чл. 6, т. 1
  • чл. 7
  • чл. 7, т. 2
  • чл. 23
  • Втория допълнителен протокол към Конвенцията
  • чл. 9, т. 2

История на разпоредбата

  • Консолидирана редакция към 13.07.2026
  • Изменена — ДВ, бр. 90 от 2006 г. (предстои добавяне)
  • Отменена — ДВ, бр. 103 от 2003 г. (предстои добавяне)
  • Изменена — ДВ, бр. 103 от 2003 г. (предстои добавяне)
  • Изменена — ДВ, бр. 11 от 2002 г. (предстои добавяне)