Статус: Действаща
Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) (1) Собственикът свободно избира начина на ползване на земеделските земи според тяхното предназначение.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1997 г., бр. 122 от 1997 г.) Земите, възстановени по реда на чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ , които са гори по смисъла на Закона за горите , се стопанисват и ползват при спазване разпоредбите на Закона за горите и на Закона за ловното стопанство .
(3) (Доп. – ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) Земите, върху които е възстановено правото на собственост по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ , както и тези, върху които е възстановено или придобито право на собственост по реда на § 4 – 4л от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ и са включени в границите на урбанизираните територии, се ползват, застрояват и опазват при спазване разпоредбите на Закона за устройство на територията .
(4) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) Застрояване на земеделски земи се допуска само когато това е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята по реда на Закона за опазване на земеделските земи .
(5) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1997 г., бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 4, доп., бр. 31 от 2003 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., изм., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Собственикът на земеделски земи може да извършва строителство без промяна на предназначението на земята на сгради и съоръжения, свързани с ползването им, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието и храните.
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 13.07.2026
- Изменена — ДВ, бр. 34 от 1992 г. (предстои добавяне)