Чл. 13в, ал. 1, т. 4 КСО

Чл. 13в. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., предишен чл. 13а, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Лицата, осигурени за общо заболяване, майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест, имат право на парични помощи за профилактика и рехабилитация, ако за тях са внесени или дължими осигурителни вноски за тези рискове за период от 6 календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията. В периода от 6 календарни месеца се включва и времето: […] 4. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 30 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г., доп., бр. 99 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., изм., бр. 62 от 2022 г., в сила от 1.08.2022 г.) през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), през които не са имали право на парично обезщетение.