Статус: Действаща
Чл. 10. (1) Приемането в заведение за психиатрична помощ става след преценка на необходимостта от стационарно психиатрично лечение извън случаите на постановено от съда задължително или принудително лечение.
(2) При приемането на пациенти с неустановена самоличност се уведомява районното поделение на Министерството на вътрешните работи (МВР) по местонахождение на лечебното заведение за стационарна психиатрична помощ и съответния районен прокурор.
(3) За смъртта на пациенти, приети за стационарно лечение, чиято самоличност не е била установена, се уведомява районната прокуратура по местонахождение на заведението за психиатрична помощ.
(4) При приемане на болни, придружени от органи на МВР, в историята на заболяването се вписва номерът на съпровождащия документ, както и имената и служебните адреси на придружаващите служители.
(5) Когато се приема пациент с признаци на отравяне, нараняване или насилие, незабавно се съобщава на районното полицейско управление и през първия работен ден писмено се уведомява районната прокуратура с описание на установените данни, които се отбелязват в историята на заболяването.
(6) В случаите на задължително или принудително лечение се представя решение на съответния съд за постановяване на лечението.
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 13.07.2026