ПРАВИЛНИК за изпълнение и приемане на мазилки, облицовки, бояджийски и тапетни работи

Част първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Правилникът определя изискванията при изпълнението на мазилки, облицовки, бояджийски и тапетни работи при строителството на монолитни и сглобяеми сгради, наричани за краткост довършителни работи.

(2) Правилникът не се прилага за: топло-, звуко-, хидро- газо- изолационни рeнтгенозащитни мазилки и др. и за специалните изолационни покрития и облицовки.

Чл. 2. При изпълнението на довършителните работи се спазват и всички други нормативни документи: Правилникът по охрана на труда, по противопожарната безопасност, технологическите карти за отделните строители процеси и др.

Чл. 3. Довършителните работи в заводски условия (ДК, ЗСК и др.) освен на технологичната документация трябва да отговарят и на изискванията на този правилник.

Чл. 4. (1) Преди започване на довършителните работи трябва да са завършени всички строително-монтажни и покривни работи на сградата, в това число да бъдат завършени и изпитани всички инсталации (ВиК, отопление, осветление и др.). Работите, подлежащи на закриване, се приемат предварително и се освидетелствуват с акт за скрити работи по ПКС.

(2) При високи сгради над 5 етажа се допуска вътрешните работи да започнат преди да е завършена цялата сграда, при условие че са монтирани и изпитани инсталациите и над етажа, в който се работи, са изпълнени най-малко още 3 етажа, осигурени са всички условия, предписани от Правилника и са взети мерки за запазване от повреждане, намокряне от атмосферните валежи, замърсявания и др.

(3) Довършителните работи по сградата (или част от нея) започват само след като проектантът конструктор даде писмено съгласие и становището си за носещата конструкция.

Чл. 5. (1) Довършителните работи се изпълняват в следния ред: мазилки, облицовки, бояджийски и тапетни работи.

(2) Външните мазилки и облицовки се изпълняват след:

1. оформяне и уплътняване на фугите по фасадите между отделните блокове или между панелите;

2. пълно завършване на покривната хидроизолация и монтажа на олуците и водосточните тръби, а също и на гръмоотводната инсталация;

3. изпълнение на подовете и парапетите на балконите;

4. извършване на грубата вертикална планировка около сградата.

Чл. 6. Довършителните работи трябва да отговарят на предписанията в проекта и РПОИС за всеки етаж, за всяко помещение, по вида на материалите (марка на разтвора, цвят и размери на облицовъчните плочи и др.) и съответните стандартизационни документи (БДС, ОН и др.).

Чл. 7. Всички основни и спомагателни материали трябва да отговарят на изискванията на проекта и на съответните БДС или ОН. При липса на маркировка и удостоверение за качеството (или при съмнение за качеството) и след продължително съхранение материалите преди употреба се подлагат на контролно изпитване в лаборатория за държавни изпитвания.

Чл. 8. (1) При зимни условия довършителните работи се изпълняват само ако са взети допълнителни мерки, предписани в проекта и РПОИС.

(2) Вътрешните работи се изпълняват при постоянно действуваща и безопасна система за отопление и вентилация. Температурата в помещенията трябва да бъде най-малко плюс 10 °С, а относителната влажност – не повече от 70%. Температурата се измерва до външните стени на височина 0,5 m от пода. Тези условия се поддържат най-малко два дни преди започване на работите, денонощно по време на изпълнението им и след това толкова, колкото е необходимо за достигане и запазване качествата на завършените работи.

Чл. 9. При особени изисквания за външен вид (пана, цветни мазилки, облицовки, корнизи и др.) изпълнението става съгласно предварително направени образци-еталони, одобрени от проектанта, инвеститора и изпълнителя.

Част втора – МАЗАЧЕСКИ РАБОТИ

Глава първа – ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

Чл. 10. Мазилките се изпълняват по стените и таваните от разтвори с минерално свързващо вещество според проекта и РПОИС, по видове според:

1. Броя на пластовете: проста (еднопластова); обикновена (двупластова) и многопластова (от три и повече пласта);

2. физическите качества на втвърдения разтвор: обикновена, водоуплътняваща и др.;

3. Мястото на полагането им: външна, вътрешна, по тавани, по стени;

4. Вида на основата: върху тухлена основа, върху бетон, върху специален носещ слой (рабиц, летви, камъш и др.);

5. Вида на свързващото вещество: варова; гипсова, циментова, варогипсова, вароциментова;

6. Начина на изпълнението: гладка, пръскана, влачена, мита, благородна и др. Мазилките се изпълняват по технологическите карти за строителните процеси, като се прилага максимално механизация и поточна организация на работите.

Чл. 11. (1) Мазилките се изпълняват поетажно отгоре надолу. При външните мазилки най-напред се изпълняват корнизите.

(2) При високите сгради се допуска при изпълнение на вътрешните мазилки, да се работи отдолу нагоре, ако са спазени изискванията на чл. 4.

Чл. 12. Дебелината на пластовете на мазилката, ако не е посочена в проекта, не трябва да превишава:

1. За многопластова мазилка;

а) за хастара – 15 mm;

б) за покриващия пласт (фината) – 5 mm;

2. за еднопластова мазилка – 15 mm.

Чл. 13. Нанасянето на всеки следваш пласт от мазилката трябва да става след свързването и втвърдяването на предишния.

Чл. 14. При изпълнението на мазилките са задължителни всички изисквания относно складирането и транспортирането на материалите и използуването на строителните машини, скелета, платформи, люлки, стълби и др., дадени в Правилника за безопасността на труда при строително-монтажните работи.

Глава втора – ОСНОВНИ И СПОМАГАТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ

Чл. 15. (1) Всички материали за мазилките трябва да отговарят по вид и по цвят на предписанията на проекта, както и на изискванията на съответния стандартизационен документ.

(2) Максималното зърно на добавъчните материали трябва да съответствува на дебелината и на повърхността на мазилката, съгласно проекта.

Чл. 16. Материалите се доставят на партиди. Не се допуска при транспорт и складиране да се смесват материалите от отделните партиди.

Чл. 17. За разтворите за мазилки се използуват гасена вар (варова каша) и хидратна вар (гасена вар на прах). Варта трябва да отговаря на изискванията на БДС 26 и БДС 9340. Варовата каша трябва да е отлежала най-малко 30 дни.

Чл. 18. Строителният гипс за мазилка трябва да отговаря на стандарта на СИВ 826-77.

Чл. 19. (1) За мазилки се използуват портландцименти от вида 20 ПЦ и шлакспортландцименти (ШПЦ) с марка най-малко 250. Циментите трябва да отговарят на БДС 27. Използуването на други цименти се допуска само ако е предписано от проекта.

(2) За декоративните мазилки се използуват бял цимент (БДС 12100) и цветни цименти (БДС 12017).

Чл. 20. (1) Естественият пясък (речен, трошен, от хвостове и др.) трябва да отговаря на БДС 2771 или БДС 171. Преди употреба пясъкът трябва да бъде пресят.

(2) Изкуственият пясък (перлитов, керамзитов, от сгурия, пепел от ТЕЦ и др.) трябва да отговаря на съответния документ (БДС или ОН).

Чл. 21. Специалните добавъчни материали (мраморни мозаечни камъчета, слюда, цветни пясъци и др.) трябва да отговарят на съответния документ и да имат форма и цвят на зърната според предписанията на проекта.

Чл. 22. Минералните бои трябва да бъдат алкало- и светоустойчиви и да отговарят на изискванията на стандартите: БДС 2403 – за берлинска синя; БДС 2421 – за червена железооксидна; БДС 3799 – за черна железооксидна; БДС 11175 – за жълта железооксидна.

Чл. 23. Химическите добавки трябва да отговарят на общите изисквания на БДС 14069 – на съответния документ (ОН или БДС) за конкретната добавка.

Чл. 24. Водата за приготвяне на разтворите, за подготовка на основата за поддържане на влагата трябва да отговаря на изискванията на БДС 636.

Чл. 25. Спомагателните материали (рабицова мрежа, летви, камъшитови рогозки, влакнести материали (чоп), скоби, анкери, пирони и др.) трябва да отговарят на съответния БДС (или ОН) и да бъдат чисти от масла, ръжда н др. замърсявания. При гипсовите мазилки металните части трябва да са неръждаеми или изолирани срещу корозия.

Глава трета – РАЗТВОРИ ЗА МАЗИЛКИ

Чл. 26. Мазилките се изпълняват с разтворите, означени по вид и марка в проектната документация.

Чл. 27. Работният състав на разтворите (рецептите, които се използуват на обекта) се установява с проектиране съобразно наличните материали и особеностите на обекта и се контролира от строителната лаборатория на изпълнителя. Изпитванията се провеждат по БДС 5771.

Чл. 28. Максималното зърно на пясъка не трябва да бъде повече от 5 mm за хастара и 2,5 mm за фината. При специалните и декоративни мазилки максималното зърно се предписва в проекта.

Чл. 29. (1) Разтворите за мазилки, при нанасянето им, трябва да имат консистенция (ако в проекта не е предписано друго) както следва: – за шприца – над 12 сm; – за основния пласт (хастара) от 7 до 9 сm (при гипсови разтвори от 8 до 10 сm); – за покриващия слой (фината) от 10 до 12 сm.

(2) При машинно полагане на разтворите консистенцията им се определя според предписанията за съответното оборудване.

Чл. 30. (1) Разтворите за мазилки трябва да отговарят на изискванията на БДС 9340 и в момента на полагането да не са десертирани (разслоени). Не се допуска използуването на изсъхнали разтвори, преразбъркани на обекта с добавка на вода.

(2) Когато на обекта се прави преработка на разтвора, за добавяне на цимент, гипс или др. добавка, пребъркването става съгласно предписанията и рецептите на строителната лаборатория.

Чл. 31. Мазилките, ако е предвидено в РПОИС, могат да се изпълняват и от сухи разтворни смеси, към които на обекта се добавя само необходимото количество вода. Разбъркването става според указанията и рецептите на строителната лаборатория. Съхраняването на сухите смеси става само до сроковете и по начина, указан в БДС (или ОН).

Чл. 32. (1) Съставът на разтворите за мазилките трябва да гарантира получаването на предписаната в проекта марка. В случаите, когато в проекта и РПОИС не е дадено друго, трябва да се спазват границите, посочени в табл. 1.

(2) Съставът на разтворите за специални мазилки, за декоративни пана и др. се дава в проекта и РПОИС иди по искане на инвеститора от лаборатория за държавни изпитвания.

Чл. 33. (1) Видът и марката на разтворите за вътрешни мазилки се предписва според експлоатационните условия на помещенията и вида на основата. Когато проектът не посочва вида на разтвора, той се избира за отделните пластове според вида на стените и таваните, съгласно таблица 2.

(2) Гипсовите разтвори не се използуват в бани, кухни и др. помещения с повишена влажност.

Чл. 34. (1) Външните мазилки се изпълняват с вароциментови и циментови разтвори. Когато проектът не посочва друго, видът на разтвора се избира съгласно табл. 3, Специалните външни мазилки се изпълняват от разтвора със състав съгласно изискванията на проекта.

(2) Варови разтвори за външни мазилки се допускат само при временни сгради от IV категория. Таблица 1 Група Вид на разтвора Обемно съотношение I Iа Варопясъчен (В: П) 1:2 до 1:4 Вароперлитов (В: Пер) 1:3 до 1:5 II Вароциментови (В: Ц: П) 1:5:18 до 5:1:18 III Циментопясъчни (Ц: П) 1:2 до 1:3 IV IVа Гипсови:гипсов (Г: Вода) 1:0,6 до 1:0,8 IVб Гипсопясъчен (Г: П) 1,1 до 1:4 IVв Варогипсов (В: Г: П) 1:0,2:3 до 1:2:9

Глава четвърта – ПРОВЕРКА И ПОДГОТОВКА НА ОСНОВАТА

Чл. 35. Преди изпълнението на мазилките се прави проверка на основата и се отстраняват всички замърсявания, пукнатини, неравности и др. Мазилката не се изпълнява върху замръзнали и мокри места. Годността на основата се освидетелствува с акт за скрити работи по ПКС.

Чл. 36. Всички повърхности преди измазването се проверяват и геометрически: за отклонение от размерите, за вертикалност и хоризонталност на плоскостите и др. За осигуряване дебелината и равнинността на хастара на мазилката се монтират водещи профили от метал или дърво или се изпълняват водещи ленти (майки) от разтвор.

Чл. 37. Всички монтажни отвори, дупки, неравности и други дефекти по основата се отстраняват най-малко 1 ден преди полагането на мазилката.

Чл. 38. (1) Всички гладки и плътни (бетонни, каменни и др.) повърхности се почистват и обработват (чрез награпяване, бучардисване и др. подобни) за осигуряване на сцепление на мазилката с основата. След обработката повърхностите се измиват с вода и се шприцоват с циментопясъчен разтвор.

(2) При стени от нови и специални материали (екструдирани панели, гипсови плочи и др.) подготовката на основата се прави според предписанията на проекта, РПОИС и технологиите за изпълнението им.

Чл. 39. Дървени, метални и др. повърхности, които не могат да се измажат директно, се обработват предварително според предписанията на проекта. Обработват се и всички места, където се допират части от конструкцията, изпълнени от различни материали (дърво и тухла; камък и дърво и др. подобни).

Чл. 40. Всички фуги, разделящи частите на носещата конструкция, преминават и през мазилките. Фугите се оформят според детайлите на проекта. Таблица 2 Вид на помещенията Вид на основата Вид на разтвора за отделните пластове напръскване (шприц) I пласт (хастар) II пласт (фина) Помещения с нормална влажност стени Зидария от тухли, керамични блокове или др. Силнопопиващи или грапави зидарийни тела (от сгуробетон, безпясъчен бетон; клетъчни бетони и др. – варов варов – варов вароциментов гипсов (варогипсов) гипсов (варогипсов) гипсов Стени от гипсови плочи (гипсов) (гипсов) гипсов Зидария от гладки и с малка порьозност (плътни) зидарийни тела вароциментов или циментов вароциментов или циментов варов или вароциментов гипсов гипсов гипсов циментов циментов циментов тавани Повърхности от тежки или леки бетони циментов или вароциментов вароциментов варов или вароциментов гипсов гипсов гипсов Тавани с отделен носещ слой (летви, рабица, камъш и др.) – варов или вароциментов варов или вароциментов – гипсов гипсов Помещения с постоянно повишена влажност (над 65%), перални, общ. бани, котелни и др. стени Всички видове стени – вароциментов вароциментов циментов или вароциментов циментов циментов циментов тавани Всички видове тавани циментов или вароциментов вароциментов или циментов вароциментов или циментов Забележка: Виж чл. 33, алинея (2). Таблица 3 Вид на мазилката Вид на основата Вид на разтвора за отделните пластове напръскване (шприц) I пласт (хастар) II пласт (фина) Външна мазилка по стени над цокъл Зидария от тухли, керамични блокове или др. силнопопиващи или грапави зидарийни тела – варов варов – варов вароциментов (варогипсов) или циментов (варогипсов) (варогипсов) (от сгуробетон, безпясъчен бетон ) ; клетъчни бетони и др. Зидария от гладки и с малка порьозност (плътни)зидарийни тела циментов циментов циментов Външна мазилка за цоклите и подземните части на сградата Всички видове стени циментов циментов циментов Външна мазилка по немокрещи се хоризонтални плоскости (по балкони, козирки и др.) Повърхности от тежък или лек бетон вароциментов или циментов варов 1) или вароциментов варов или вароциментов Забележка: 1) Виж чл. 34, алинея (2) .

Глава пета – ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МАЗИЛКИТЕ

Чл. 41. При изпълнение на мазилките, ако в РПОИС не е определено друго, се спазва следната последователност на технологичните операции:

1. почистване и подготовка на повърхностите;

2. проверка геометричните размери, вертикалност и хоризонталност;

3. полагане на водещи профили или ленти;

4. нанасяне на шприц;

5. нанасяне на основния пласт (хастара);

6. изравняване на основния пласт;

7. нанасяне на втори слой от основния пласт (ако е нужно);

8. заглаждане на втория слой;

9. обработка на ъглите по стени и тавани;

10. нанасяне на покриващия пласт (фината);

11. заглаждане (изпердашване) на покриващия пласт;

12. оформяне около ръбовете, отвори и др. детайли.

Чл. 42. Преди измазването, след почистването, повърхностите се обезпрашават и се напръскват с пулверизирана струя вода. При нанасянето на разтвора основата трябва да е влажна без да има по нея излишна, непопита вода. Навлажняване се прави и на старите по-рано положени и изсъхнали пластове.

Чл. 43. Нанасянето на шприц става ръчно или механизирано. Разтворът се нанася равномерно по цялата повърхност, без да се заглажда.

Чл. 44. Нанасянето на хастара става механизирано (или по изключение ръчно). Нанасянето става, след като шприцът е свързал, но преди да е изсъхнал, в противен случай шприцът се навлажнява преди нанасянето на хастара. Когато шприцът е прегорял, т. е. бързо изсъхнал и се рони, той се сваля, основата се почиства и се шприцова наново.

Чл. 45. Простата мазилка, ако няма други изисквания в проекта и РПОИС, се изпълнява от един пласт разтвор. Разтворът се изравнява с мастар и мистрия и след това се изпердашва.

Чл. 46. Обикновената гладка мазилка, ако няма други изисквания в проекта и РПОИС, се изпълнява от два пласта (хастар и фина). Първият пласт (хастарът) се нанася равномерно и се заглажда с мастар. След свързването му се нанася вторият пласт (фината), който се заглажда и се изпердашва. Фината се нанася най-малко един ден след нанасянето на хастара.

Чл. 47. Благородната мазилка, ако няма други изисквания в проекта и РПОИС, се изпълнява в три пласта. Първите два пласта имат състав съгласно таблица 3, а третият пласт има състав според проекта. Обработката на третия пласт (престъргване или очукване) се прави най-рано 5 дни след полагането му.

Чл. 48. Теранованата мазилка, ако няма други изисквания в проекта и РПОИС, се изпълнява от три пласта: първите два според таблица 3, а третият според предписанията на проекта. Третият пласт може да бъде гладък, пръскан или с друга повърхност според утвърден еталон (виж чл. 9).

Чл. 49. Пръсканата мазилка, ако няма други изисквания в проекта и РПОИС, се изпълнява от три пласта; пълните два според табл. 3. Третият пласт се напръсква ръчно или машинно от разтвор с големината на зърната, в зависимост от изискванията за външния вид на мазилката (едро пръскана, ситно пръскана и т. н.). Напръскването трябва да покрива равномерно цялата повърхност, без прекъсвания.

Чл. 50. Влачената мазилка, ако няма други изисквания в проекта и РПОИС, се изпълнява от три пласта; първите два пласта според табл. 3. Третият пласт се изпълнява от разтвор с добавка на чакъл. След нанасянето и заглаждането третият пласт се изтегля с мастар във вертикално или хоризонтално направление съобразно предписаното в проекта.

Чл. 51. Гипсовата мазилка, ако няма други изисквания в проекта и РПОИС, се изпълнява от два пласта. Първият пласт се прави от гипсопясъчен или варогипсопясъчен разтвор (по табл. 1). Вторият пласт се изпълнява от чисто гипсов разтвор с дебелина до 3 mm и се заглажда. За подобряване обработваемостта и за забавяне свързването се допускат добавки, които не предизвикват петна и избивания и не повишават хигроскопичността на мазилката.

Чл. 52. Корнизи, рамки и др. профили се изтеглят със специални шаблони. При вътрешните мазилка изпълнението става от гипсопясъчни и гипсови разтвори, а при външните мазилки – от циментопясъчни разтвори с марка най-малко 100, ако в проекта не е предписано друго.

Чл. 53. (1) Всички мазилки (или отделните пластове) трябва до втвърдяването им да се пазят от удари и сътресения, от дъжд, от замръзване и от бързо изсушаване (прегаряне). При необходимост вароциментовите мазилки се мокрят през 1-2 дни, а циментовите мазилки се мокрят всяко денонощие по 2-3 пъти в течение на една седмица и се покриват, съгласно предписанията на РПОИС.

(2) При изкуствено изсушаване на мазилките въздухът не трябва да се нагрява над 30°С и трябва да се осигури непрекъсната вентилация на помещенията.

Чл. 54. Върху положена вътрешна мазилка се разрешава изпълнението на тънка варова или варогипсова шпакловка, като се вземат мерки да се предпази мазилката и шпакловката от бързо изсушаване, напукване и подкожушване.

Глава шеста – ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МАЗИЛКИ ПРИ ЗИМНИ УСЛОВИЯ

Чл. 55. Изпълнението на мазилки при зимни условия се разрешава само ако са изпълнени изискванията на чл. 8. Приготвянето, транспортирането и съхраняването на разтворите трябва да става така, че в момента на полагането температурата на разтвора да бъде над плюс 10°С – при ръчно полагане и на плюс 15°С при машинно полагане.

Чл. 56. Вътрешните мазилки се изпълняват в остъклени и отопляеми помещения и при осигурена вентилация (виж чл. 8). Прилагането на химически добавки не се допуска. В момента на мазането повърхностите не трябва да са мокри или замръзнали.

Чл. 57. (1) Външните мазилки се изпълняват, когато са осигурени допълнителни мерки за зимни условия на работа и със съгласието на проектанта. Разтвори без добавки се използуват само ако очакваните минимални денонощни температури през следващите 7 дни са над плюс 5°С. Разтворите с химически добавки се прилагат в случай, че минималните температури са под плюс 5°С, но не по-ниски от минус 5°С. При минимални температури под минус 5°С не се разрешава изпълнението на външни мазилки.

(2) Разтворите с химически добавки се приготвят и употребяват съгласно предписанията за съответната добавка. Добавките не трябва да предизвикват петна, избивания на соли или др. след изсъхване на мазилката.

Чл. 58. За мазилките, изпълнени при зимни условия, се полагат допълнителни грижи. Веднага след изпълнението те се предпазват от директното влияние на атмосферните валежи. При първото трайно затопляне мазилките се навлажняват периодически, а евентуалните дефекти се отстраняват.

Глава седма – ПРИЕМАНЕ НА МАЗИЛКИТЕ И ДОПУСТИМИ ОТКЛОНЕНИЯ

Чл. 59. При приемането на мазилките се проверява следното:

1. мазилката, както и всеки от пластовете, да бъде здраво захваната за основата или по-долния пласт (проверява се чрез прочукване на повърхностите);

2. повърхностите да бъдат равномерни, гладки, с добре оформени ръбове и ъгли, без петна от разтворими соли или други замърсявания и без следи от обработващите инструменти;

3. мазилката не трябва да има пукнатини, шупли, каверни, подутини и други видими дефекти.

Чл. 60. Специалните и декоративни мазилки по външен вид трябва да отговарят на предварително изпълнените и утвърдени образци – еталони (чл. 9).

Чл. 61. При приемане на мазилките изпълнителят представя пълна документация (протоколи, актове за скрити работи, удостоверения и др.) за доказване на качествата на материалите, марката на разтворите и за специалните изисквания, поставени в проекта. Таблица 4 № Наименование на отклонението Допустимо отклонение за мазилки проста обикновена специални – декоративни 1. Неравности на повърхността, мерени с метрова линия До 3 вдлъбнатини или изпъкналости до 5 mm До 2 вдлъбнатини или изпъкналости до 2 mm До 2 вдлъбнатини или изпъкналости до 2 mm 2. Отклонение на повърхността от вертикалата До 15 mm за цялата височина на етажа До 2 mm за 1 m височина, но не повече от 8 mm за цялата височина До 1 mm за 1 m височина, но не повече от 5 mm за цялата височина 3. Отклонение на повърхността от хоризонталата До 15 mm за цялото помещение До 2 mm за 1 m дължина, но не повече от 8 mm До 1 mm за 1 m дължина, но не повече от 5 mm за цялата дължина 4. Отклонение на ъглите при отвори, колони и др. от вертикалата и хоризонталата До 10 mm за целия елемент До 2 mm за 1 m, но не повече от 5 mm за целия елемент До 1 mm за 1 m, но не повече от 3 mm за целия елемент 5. Отклонения при криво линейни повърхности (мерени с шаблони) До 15 mm До 7 mm До 5 mm 6. Отклонения в проектната дебелина на мазилката Не се нормира До 3 mm До 2 mm 7. Отклонения на ръбовете от правата линия в границата на ограничаващите повърхности До 6 mm До 3 mm До 2 mm

Чл. 62. Допустимите отклонения за отделните видове мазилки, ако не са указани в проекта, не трябва да превишават стойностите, дадени в табл. 4.

Глава осма – ИЗМЕРВАНЕ И ПРЕСМЯТАНЕ НА МАЗИЛКИ

Чл. 63. Мазилките се измерват и пресмятат в квадратни метри измазана плоскост.

Чл. 64. Вътрешна мазилка над цокъл (ламперия, облицовка и др. подобни) се измерва от горния ръб на цокъла до тавана. Мазилката по таваните се измерва и пресмята според размерите на помещенията.

Чл. 65. Мазилката, изпълнена върху рабицова мрежа, се пресмята според действителните размери на покритите площи. Всички отвори, без разлика на големината им, се приспадат, а всички страници се прибавят.

Чл. 66. Мазилката до сводове (тавани и др.) се пресмята според стрелката на свода. При стрелка по-малка от 1/6 се пресмята по размерите на хоризонталната проекция на тавана. При по-голяма стрелка се пресмята разгънатата площ на свода.

Чл. 67. Външните мазилки се пресмятат по измерените дължини и височини на измазалите плоскости.

Чл. 68. Мазилката по греди се пресмята по разгънатата площ, като се приемат размерите на неизмазаната греда.

Чл. 69. Мазилката по касетирани тавани се пресмята според големината на полета. При полета до 1,5 кв. м се пресмята цялата измазана площ по тавана и гредите. Когато отделните полета имат площ над 1,5 кв. м, таваните не се считат за касетирани.

Чл. 70. Мазилката по наклонени плоскости се пресмята по зидарските мерки на действително измазаните повърхности.

Чл. 71. Мазилката по самостоятелни колони, комини, пиластри и др. се пресмята от размерите на обиколката на напречното сечение, по зидарски мерки и височината на действително измазаните плоскости.

Чл. 72. Мазилката по корнизи се пресмята, като се изхожда от развитата на неизмазания профил и най-голямата дължина на корниза.

Чл. 73. При пресмятането на мазилките се спадат:

1. вертикалната проекция на корнизите, когато е по-голяма от 15 сm;

2. всички отвори със светла, зидарска площ над 0,8 кв. м, когато нямат измазани страници;

3. всички отвори за врати и прозорци с площ над 2 кв. м, като, когато имат измазани страници, площта на последните се прибавя към мазилката.

Част трета – ОБЛИЦОВЪЧНИ РАБОТИ

Глава първа – ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

Чл. 74. Облицовките се изпълняват като видимо покритие по стените и таваните от плочи, разтвори и специални металически закрепващи детайла. При дребноразмерни плочки (керамични, стъклена, от синтетични материали и др.) облицовката може да се изпълни само чрез залепване. Облицовките имат различни защитни и декоративни функции в зависимост от вида на материалите и начина на изпълнението.

Чл. 75. Облицовките се изпълняват отделно по видове според:

1. мястото на полагането им: външни, вътрешни, по стени, по тавани;

2. вид на облицовъчните материали: облицовки от естествени скални материали; облицовки от изкуствени материали (бетонни, керамични, синтетични, от дърво, стъклени и др.);

3. начина на изпълнението: залепени, окачени (монтирани на специални носещи елементи) или взидани (изпълнявани заедно със зидарията).

Чл. 76. Облицовките се изпълняват по проекта и РПОИС, като се прилага максимално механизация и поточната организация на работите.

Чл. 77. (1) Облицовките се изпълняват предимно отдолу-нагоре.

(2) При външните облицовки трябва да са завършени изолациите и сипването на основите и да е изпълнен цокълът на сградата.

(3) Вътрешните и външни облицовки се изпълняват след завършване мазилките.

Чл. 78. Облицовъчните работи се изпълняват с предписаните в проекта вид и качества на плочите, вид марка на разтвора, вид и размери на закрепващите метални детайли и др. При едроразмерните плочи (с площ над 0,1 кв. м) облицовката се изпълнява по монтажен план с номерация на отделните плочи и предписания за местата и размера на фугите и детайлите за закрепване на плочите.

Чл. 79. Преди изпълнението на облицовките трябва да бъдат изпълнени всички други работи, от които може да стане зацепване или повреждане на облицованите повърхности. В изключителни случаи изпълнената вече облицовка трябва да се защити от замърсяване или повреда.

Чл. 80. (1) Повърхностите, подложени на облицоване, не трябва да имат отклонения по-големи от допустимите за съответния вид конструкция и трябва да бъдат чисти от всякакви замърсявания. Преди започване на облицовката се прави проверка, съставя се акт за скрити работи, като се отбелязва:

1. видът на основата, размерът на неравностите, вертикалните и хоризонтални отклонения;

2. наличието на соли (избивания) или др. петна от боя, битум и др.;

3. пукнатини (направление, характер, размери и др.);

4. наличие на гладки и непригодни за облицоване плоскости;

5. влажни или мокри петна и участъци;

6. омаслени площи;

7. замръзнали или повредени от мраз участъци;

8. наличие на гипсови части или мазилки по основата.

(2) Ако основата не отговаря на изискванията в проекта, възражението се прави писмено, съгласно ПКС.

Чл. 81. (1) Облицовките се изпълняват при спазване на всички изисквания на Правилник по безопасността на труда при строително-монтажните работи, отпечатан в отделна книга, 1982 г.

(2) На всяко скеле и работна площадка трябва да има трайни означения от надписи за допустимите натоварвания и схеми за разположение на товарите.

Глава втора – МАТЕРИАЛИ

Чл. 82. Облицовъчните плочи от естествен камък трябва да отговарят на изискванията на ОН 3368040-81.

Чл. 83. Керамичните облицовъчни материали трябва да отговарят на следите стандарти:

1. фаянсови плочи БДС 9;

2. плочки за вътрешни облицовки БДС 13567;

3. плочки за външни облицовки БДС 8636;

4. плочки теракотни и каменинови БДС 217.

Чл. 84. Стъклените облицовъчни плочки трябва да отговарят на ОН 05 68823-77.

Чл. 85. Закрепващите детайли (скоби, анкери и др.) трябва да отговарят по материал и размери на проекта. Ако не е предписано друго в проекта, те се изпълняват от неръждаем метал или са горещо поцинковани.

Чл. 86. (1) Видът и марката на разтвора се избират и означават съгласно БДС 9340 според вида на плочите, мястото на полагане и качествата на основата.

(2) При вътрешни облицовки от каменни плочи и бетонна или тухлена основа се използуват циментови разтвори с марка 100, а при керамични плочки – циментоварови разтвори с марка най-малко 50. При основа от гипсови плочи се използуват залепващи състави (лепила). За залепване на стъклени плочки се използуват циментово-варови разтвори с марка най-малко 75 или залепващи състави (лепила).

(3) При външните облицовки от естествени каменни плочи, бетонни плочи, керамични и стъклени плочки се използуват циментови разтвори с марка най-малко 100. Керамичните и стъклени плочки могат да се залепват с лепила само ако е доказана годността им за външни облицовки.

(4) За закрепване на анкери, скоби и др. метални детайли се използуват разтвори от специални портландцименти, (бързосвързващи и високоякостни) с марка най-малко 150.

Глава трета – ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЪТРЕШНИ ОБЛИЦОВКИ

Раздел I – ОБЛИЦОВКИ ОТ КЕРАМИЧНИ ПЛОЧКИ

Чл. 87. Преди започване на облицовките се извършва сортиране на плочките по размер и по цвят, като повредените и с външни дефекти плочки се отстраняват.

Чл. 88. Ако проектът не предписва друго за залепване на плочките, се използуват пластични вароциментови разтвори с консистенция от 5 до 8 сm, а при фаянсовите плочки – от 7 до 9 сm; дебелината на залепващия разтвор трябва да бъде до 15 mm.

Чл. 89. Преди залепването на плочките се почиства основата. Тухлените стени се напръскват с вода. Каменните и бетонни стени се почистват и напръскват с вода и се "шприцоват" с циментопясъчен разтвор. Гладките и плътни плоскости предварително се награпяват механически.

Чл. 90. (1) Преди залепването керамичните плочки се потапят за кратко време във вода, след което се нареждат изправени. При плочки с водопопиваемост над 10% водонапиването трае до 5-6 мин., при водопопиваемост под 10% до 3-4 мин. Камениновите плочки не се потапят във вода, а тилната им страна се почиства с мокра четка или тъкан.

(2) При използуване на лепила плочките не се мокрят, а се обработват според описанията за съответното лепило, като основата се подравнява с вароциментов разтвор, ако в проекта не е предписано друго.

Чл. 91. Между плочките се оставят фуги с ширина не по-малко от 2 mm, ако в проекта не е предписано друго. За спазването на ширината на фугите се използуват специални шаблони или метални скоби.

Чл. 92. Фугите между плочките се запълват няколко дни след залепването с циментопясъчен разтвор, приготвен и оцветен според предписанието на проекта. Преди запълването фугите се почистват и напръскват с вода.

Раздел II – ОБЛИЦОВКИ ОТ ДРЕБНОРАЗМЕРНИ (МОЗАЕЧНИ) ПЛОЧКИ

Чл. 93. Дребноразмерните плочки се залепват както са доставени (налепени на хартия или специална тъкан), като предварително се прави сортиране и проверка на платната (за цвят, за паднали плочки и др. дефекти).

Чл. 94. Дребноразмерните плочки се залепват със ситнозърнест циментопясъчен разтвор (пясъкът е пресят през сито 1,5 mm) или с лепила.

Чл. 95. Преди залепването се прави почистване и подготовка на основата (виж чл. 90). След това, основата се подравнява с циментов или вароциментов разтвор, с марка най-малко "75", ако в проекта не е предписано друго. Подравняването става на пластове с дебелина 15 – 20 mm; нанасят се най-много два пласта. При необходимост от по-дебела изравнителна мазилка тя се армира и анкерира в основата. Изравнителната мазилка се изпердашва, без да се гланцира, ако не се изисква друго в проекта, технологичните карти или писаните технологии за този вид работи.

Чл. 96. Залепващият слой (разтвор или лепило) се нанася на малка площ (до 0,5 – 0,6 кв. м) в тънък слой – до 2 – 4 mm. При циментов или вароциментов разтвор изравнителната мазилка и плочките се напръскват с вода. При използуването на лепила се спазват съответните указания (за допустимата влажност на основата, за грундиране на основата и плочките и др.) на завода-производител.

Чл. 97. Отстраняването на хартията (или тъканта) става 1 – 2 дни след залепването. Хартията се намокря, отлепва се и веднага се поправят евентуално допуснати дефекти (криво залепени или счупени плочки и др.), след което се прави запълване на фугите.

Раздел III – ОБЛИЦОВКИ ОТ ЕСТЕСТВЕНИ КАМЕННИ ПЛОЧИ

Чл. 98. На обекта каменните плочи трябва да са проверени и подредени по цвят и типоразмери. Тилната страна на плочите трябва да бъде почистена и измита.

Чл. 99. Каменните плочи в зависимост от дебелината им се залепват или се закрепват към основата, като пространството между плочите и основата се запълва или се оставя вентилируемо, съгласно проекта.

Чл. 100. Плочите и при закрепването към основата се монтират с фуги с размери и обработка, съгласно проекта.

Чл. 101. При запълването на пространството между плочите и основата с разтвор, плочите не трябва да се разместват. Ако не е предписано друго, запълването се извършва на височина до 2 m от нивото на пода.

Чл. 102. Завършената облицовка се почиства, измива се и се подсушава със суха тъкан.

Раздел IV – ДОПУСТИМИ ОТКЛОНЕНИЯ ЗА ВЪТРЕШНИТЕ ОБЛИЦОВКИ

Чл. 103. Повърхностите на готовата облицовка не трябва да имат отклонения в геометрическите размери над допустимите в таблица 4. Допустимото отклонение за ширината на фугите между плочите е ± 0,5 mm.

Глава четвърта – ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЪНШНИ ОБЛИЦОВКИ

Раздел I – ОБЛИЦОВКИ ОТ ЗАЛЕПЕНИ СРЕДНО И ДРЕБНОРАЗМЕРНИ ИЗКУСТВЕНИ ПЛОЧКИ (КЕРАМИЧНИ, СТЪКЛЕНИ И ДР.)

Чл. 104. Подготовката на плочките и основата и изпълнението на облицовките става съгласно предписанията на чл. 87 – 97 и следващите допълнения. Таблица 4 № Наименование на отклонението Допустимо отклонение при плочи от: Естествени каменни материали Керамични, стъклени, метални, от синтетични материали и др. огледални (полирани) шлифовани (бучардисани) 1 Отклонение на повърхността на вертикалата за 1 м 2 3 2 2 Отклонение на повърхността от вертикалата за цялата височина на етажа 4 5 5 3 Отклонение на фугите от вертикалата и хоризонтала за 1 лин. метър, до 1,5 3 2 4 Отклонение на фугите, ъглите и ръбовете от вертикала и хоризонтала, за цялата височина на етажа или за цялата дължина на реда 3 5 5 5 Несъвпадение на плоскостите на две съседни плочи 1 1,5 1 6 Неравности (изкривявания) на повърхността, измерени с двуметрова линия 2 2 2

Чл. 105. Преди започване на облицовката стените се проверяват за вертикалните и хоризонтални отклонения и се прави разчертаване на разширителните фуги и определяне на полетата, предписани в проекта. Температурните фуги на конструкцията трябва да преминават и през облицовката.

Чл. 106. Преди започване на облицовката се прави пробен участък (еталон) с площ най-малко 0,5 кв. м, който се одобрява и приема от инвеститора, проектанта и строителя.

Чл. 107. Изпълнената облицовка се защитава от бързо изсъхване и директно нагряване, от удари и сътресения.

Чл. 108. Разширителните фуги се изпълняват точно на местата и с размерите, предписани в проекта. Запълването им става само с разтвора или уплътнителния кит, предписан в проекта.

Чл. 109. Външните облицовки се изпълняват с увеличена ширина на фугите. Ако в проекта не е предписано друго, фугите трябва да бъдат: при плочки с най-голям размер 40 mm – от 3 до 4 mm; при плочки с най-голям размер от 50 до 100 mm – от 4 до 8 mm; при плочки с най-голям размер над 150 mm – над 10 mm.

Чл. 110. Фугите се обработват така, че да бъде изключено проникване на вода зад облицовката.

Раздел II – ОБЛИЦОВКИ ОТ ПЛОЧКИ ОТ БЕТОН ИЛИ ОТ ЕСТЕСТВЕН КАМЪК

Чл. 111. (1) Облицовките от бетонни или каменни плочи се изпълняват по монтажен план, даден в проекта.

(2) Тилната страна на плочите трябва да бъде почистена и измита.

Чл. 112. (1) Всяка плоча се закрепва към основата най-малко на 4 места с метални неръждаеми скоби, според детайла на проекта и РПОИС. Пространството зад плочите се запълва или остава вентилируемо. Фугите се обработват съгласно проекта и РПОИС.

(2) Не се допуска залепване на плочите към основата с лепила.

Чл. 113. Ширината на фугите и допустимите отклонения, ако не е предписано друго в проекта, се избират както следва:

1. 3 ± 1 mm за плочи с полирана, шлифована, бучардисана и набраздена повърхност;

2. 10 ± 2 mm за плочи (блокове) с грубообработена повърхност.

Чл. 114. При полираните плочи фугите се обработват със съответно оцветен разтвор или кит, съгласно предписанието на проекта и РПОИС. При останалите плочи фугирането става с дребнозърнест циментов разтвор М 100, ако в проекта не е предписано друго.

Чл. 115. За облицовки от каменни или бетонни плочи, които се изпълняват без заливка, зад плочите трябва да има конструкция, анкерирана в основата, за окачването им. Монтирането на плочите и окачващите детайли, оразмерени да поемат всички натоварвания, и обработката на фугите става по предписание на проекта.

Раздел III – ВЗИДАНИ ОБЛИЦОВКИ

Чл. 116. Взиданата облицовка се изпълнява едновременно със зидането на външните стени по предписания на проекта и РПОИС.

Чл. 117. Плочите по дължината на цял ред се закрепват временно в проектното си положение. След това се изпълнява зидарията, в която се вграждат металните неръждаеми детайли, захващащи плочите. Пространството между тухлите и облицовката се запълва с разтвор, съгласно проекта и РПОИС.

Чл. 118. Когато височината на стената е над 10 метра, хоризонталните фуги на облицовката не се запълват с разтвор, докато натоварването на стената не достигне най-малко 85% от проектното. В този случай плочите се подпират и се вземат мерки против отчупване на ръбовете, съгласно проекта и РПОИС.

Раздел IV – ДОПУСКИ ПРИ ВЪНШНИТЕ ОБЛИЦОВКИ

Чл. 119. Повърхностите на готовата облицовка не трябва да имат отклонения, превишаващи дадените в таблица 5. Таблица 5 № Наименование на отклонението Допустимо отклонение при плочи от Естествени каменни материали Керамични, стъклени, и др. шлифовани полирани, бучардисани, набраздени 1 Отклонение на повърхността на вертикалата за 1 м 2 3 2 2 Отклонение на повърхността от вертикалата за цялата височина на етажа 5 5 5 3 Отклонение на фугите от вертикалата и хоризонтала за 1 лин. метър, до 1,5 3 2 4 Отклонение на фугите, ъглите и ръбовете от вертикала и хоризонтала, за цялата височина на етажа или за цялата дължина на реда 3 4 5 5 Несъвпадение на плоскостите на две съседни плочи 1 1,5 1 6 Неравности (изкривявания) на повърхността, измерени с двуметрова линия 2 4 3

Глава пета – ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОБЛИЦОВКИ ПРИ ЗИМНИ УСЛОВИЯ

Чл. 120. Вътрешни облицовки при зимни условия се изпълняват само ако са взети допълнителни мерки и са осигурени с проекта и РПОИС условията, предписани в чл. 8. Температурата на разтворите трябва да бъде над плюс 15°С, а всички други материали трябва да са темперирани до температурата на помещението. Основата трябва да не е замръзнала и да има влажност до 8%.

Чл. 121. Външните облицовки не се изпълняват при температури на въздуха под плюс 10°С и при очаквани минимални температури под плюс 5°С. Външните облицовки могат да се изпълняват, ако с проекта и РПОИС се осигури температурно-влажностният режим, който се поддържа денонощно най-малко 14 дни след завършване на облицовката.

Чл. 122. Облицовките, изпълнени при зимни условия, се защитават от атмосферните валежи и от заледяване и заскрежаване. При настъпване на трайно затопляне облицовката се проверява, пропуква се, за да се установи дали няма отлепени плочи и се отстраняват евентуално появилите се дефекти.

Глава шеста – ПРИЕМАНЕ НА ОБЛИЦОВКИТЕ

Чл. 123. Облицовките се приемат след завършването им, включително монтирането на всички вградени пана, барелефи и др. елементи, в цялата сграда или на независими един от друг участъци (фасади, етажи, стълбища и др.).

Чл. 124. При приемане на облицовката се изисква следното:

1. геометричните размери на отделните полета да отговарят на дадените в проекта;

2. материалите, използувани за облицовките, да отговарят на изискванията на проекта и съответните БДС или ОН;

3. повърхностите, облицовани с изкуствени плочи, да имат еднакъв цвят, а при естествените каменни плочи да има постепенен преход в нюансите на отделните плоскости, съгласно еталона (чл. 107);

4. хоризонталните и вертикални фуги да са еднотипни, еднакви по размер и (или) да отговарят на проекта. Разширителните фуги между полетата, както и температурните фуги на конструкцията да са изпълнени според детайла на проекта и РПОИС;

5. облицованите повърхности да нямат пукнатини, петна, следи от разтвор, избивания от водоразтворими или други соли и др. дефекти.

Чл. 125. При залепените облицовки се прави проверка на сцеплението с основата чрез прочукване. Не се допускат незалепени участъци или плочи. Констатираните такива се отстраняват и се изпълняват и приемат отново.

Чл. 126. При приемане на облицовката се изисква пълна документация (лабораторни протоколи, удостоверения за материалите, актове и др.) за доказване качествата на основата, на използуваните материали, марката на разтворите и др.

Глава седма – ИЗМЕРВАНЕ И ПРЕСМЯТАНЕ НА ОБЛИЦОВКИТЕ

Чл. 127. Облицовките се измерват и пресмятат на квадратен метър, като се изхожда от външните размери на облицованата повърхност.

Чл. 128. Стените се измерват изцяло, ако отворите по тях имат площ под 0,5 кв. м. Издадените части от облицовката с дължина над 6 сm и ширина над 6 сm се измерват отделно по най-голямата дължина, като тяхната проекция се спада от стената. Страниците на отвори по-широки от 6 сm се пресмятат на квадратен метър, а по-тесни от 6 сm се измерват на линеен метър.

Чл. 129. Профилираните детайли (корнизи, рамки около врати и прозорци, подпрозоречни корнизи и др.), независимо от дебелината и ширината, се измерват в кв. метър, на линеен метър или на брой, в зависимост от типа на детайлите.

Чл. 130. Отвори и необлицовани части или части, покрити с други материали, с големина над 0,5 кв. м, се приспадат от площта на облицовката.

Чл. 131. Отделни малки елементи по облицовката с площ до 2 квадратни дециметъра (закачалки, сапунарници и др.) се пресмятат на брой, без да се приспадат от площта на облицовката.

Част четвърта – БОЯДЖИЙСКИ РАБОТИ

Глава първа – ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

Чл. 132. Бояджийските и декоративни работи се изпълняват по проекта и РПОИС.

Чл. 133. Видът и цветът на боята (декоративното покритие) за различните основи се определя от проектната документация, съобразно условията на експлоатация.

Чл. 134. Влажността на различните основи, при нанасяне на бояджийските състави, трябва да отговаря на предвидената в проекта и РПОИС.

Чл. 135. За изпълнение на бояджийските работи се използуват машини, съоръжения и приспособления, съгласно РПОИС.

Глава втора – МАТЕРИАЛИ

Чл. 136. Материалите и полуфабрикатите за бояджийските работи и тяхното съхраняване трябва да отговарят на действуващите стандарти и отраслови нормали.

Чл. 137. При съмнение в качеството (неясно означение, липса на свидетелство, по-дълго съхраняване и др.) материалите се подлагат на контролни лабораторни изпитвания в лаборатория за държавни изпитвания.

Глава трета – ПОДГОТОВКА НА ПОВЪРХНОСТИТЕ ЗА БОЯДИСВАНЕ

Чл. 138. Преди боядисването се прави подготовка на основата, почистване от прах и замърсявания, изкърпване, шпакловане, грундиране и др., съгласно изискванията на проекта и РПОИС.

Глава четвърта – ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БОЯДЖИЙСКИТЕ РАБОТИ

Чл. 139. Полагането на различните видове бои и защитно-декоративни състави трябва да съответствува на проекта и РПОИС.

Чл. 140. Боите се нанасят на тънки пластове, като се изчаква изсъхването на предишния пласт.

Чл. 141. Не се допуска боядисване на фасадите при следните атмосферни условия:

1. в сухо и горещо време при температура на въздуха над 30°С при пряко огряване от слънчеви лъчи;

2. по време на валежи (дъжд и сняг) и след тях, преди достигане на допустимата влага на стените;

3. при силен вятър (над 5 m в секунда);

4. при температура под плюс 5°С с водоразтворими бои и покрития и под 0°С със състави, съдържащи органични разтворители.

Чл. 142. Не се допуска боядисване на външни метални повърхности при наличието на кондензат върху тях и при относителна влажност на въздуха над 80%.

Глава пета – ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БОЯДЖИЙСКИТЕ РАБОТИ ПРИ ЗИМНИ УСЛОВИЯ

Чл. 143. При зимни условия вътрешните бояджийски работи се извършват при затворени и отоплени помещения при спазване на изискванията, дадени в чл. 8, предписанията на проекта и РПОИС.

Чл. 144. Полагането на бояджийските разтвори се извършва при температура на най-студената външна стена най-малко плюс 8°С, измерена на разстояние 0,5 m от пода, ако не е предписано друго в проекта и РПОИС.

Чл. 145. Ако липсват указания в проекта и РПОИС, водните бояджийски състави се нанасят при температура плюс 8°С, а останалите блажни и други бояджийски състави – при температура над плюс 10°С.

Чл. 146. След полагане на водните бояджийски разтвори в помещенията се поддържа постоянна температура до изсъхване на боята.

Чл. 147. При температура под плюс 15°С преди нанасянето на следващия пласт разтвор се изчаква най-малко 24 часа.

Чл. 148. Бояджийски работи с варови разтвори могат да се извършват на открито, ако температурата на въздуха в продължение на едно денонощие не спада под плюс 5°С.

Чл. 149. Не се допуска подсушаване на боядисани повърхности с блажни бои с топъл въздух от вентилационни тръби, открити котлони и мангали.

Чл. 150. Не се допуска боядисване на фасади през зимата при условията, посочени в чл. 141, т. т. 2, 3, 4.

Глава шеста – ПРИЕМАНЕ НА БОЯДЖИЙСКИТЕ РАБОТИ

Чл. 151. При приемане на бояджийските работи се проверява съответствието им с проекта и образците еталони (виж чл. 9).

Чл. 152. (1) Приемането на бояджийските работи се извършва след окончателното изсъхване на постните бои и след образуване на твърда корица върху повърхностите, боядисани с блажни и полимерни бои и лакове.

(2) Приемането на боядисаните дървени подове (дюшемета) се извършва не по-рано от 10 дни след нанасяне на последния пласт боя или лак.

Чл. 153. Бояджйските работи при приемането трябва да отговарят на следните изисквания:

1. Повърхностите, боядисани с постни (водни) бояджийски състави, трябва да бъдат с еднакъв цвят, с равномерно наслояване и еднаква обработка. Не се допускат петна, ленти, напластявания, протичане, бразди, мехури, олющвания, влакнести пукнатини, пропуски, следи от четка, изстъргвания и видими поправки, различни от общия фон;

2. Повърхностите, боядисани с блажни състави, трябва да имат еднакъв вид на повърхността (гланцова или матова). Не се допуска долният пласт да прозира, а също наличието на петна, олющвания, набръчквания, протичане, пропуски, видими зърна от боя, неравности, предизвикани от лошо шлифоване, следи от четка;

3. По боядисаните повърхности не се допускат изкривяване на ограничителните линии и зацапване и разливане при съседни, различно оцветени полета, надвишаващи 3 mm;

4. Бордюрите и фризовете трябва да имат еднаква ширина по цялото си протежение и да нямат видими фуги;

5. Браздите, пръските и петната по релефно обработените повърхности трябва да бъдат разположени равномерно, според изискванията на проекта;

6. Фладерно боядисаните повърхности трябва да имат структура, която да отговаря на имитирания вид дърво или мрамор, съгласно проекта;

7. Декорираните повърхности с валяци, шаблони и др. трябва да имат еднороден рисунък. Не се допуска наличието на пропуски, петна, пресичане на линии. Допуска се застъпване при съединяване на ивиците (при обработка с валяк и др.) до 0,5 сm.

Глава седма – ИЗМЕРВАНЕ И ПРЕСМЯТАНЕ НА БОЯДЖИЙСКИТЕ РАБОТИ

Чл. 154. Измерването на работите, изпълнени с постни (водни) бояджийски състави по стени и тавани, се извършва в квадратни метри по зидарски мерки, както следва:

1. При равни тавани към измерената повърхност се прибавят и страниците на гредите (ако има такива). Отворите до 2 кв. м единична големина не се спадат и страниците им (ако има такива) не се мерят. По-големи отвори от 2 кв. м се спадат, а боядисаните им страници се прибавят към общата боядисана повърхност;

2. Наклонените тавани, долната страна на стълбищата и таваните на мансардни помещения се мерят по наклона;

3. При профилирани стени и тавани с изпъкнали или вдлъбнати части до 15 сm, площта се мери по проекцията (без разгъване), а при релефи над 15 сm повърхността им се развива, като страниците се прибавят към общата квадратура, а проекцията им се спада от площта на стените, таваните или гредите;

4. При декорация на стените с ограничителна линия повече от 20 сm под тавана, височината на декорираната част се взема до ограничителната линия, а при по-малко от 20 сm се взема до тавана;

5. Повърхностите на сводове с височина на стрелката по-малка от 1/6 от отвора се мерят по хоризонталната им проекция, а при по-голяма стрелка се развиват;

6. При стени височините се мерят от горния ръб на перваза или цокъла до тавана. Отворите до 2 кв. м светла единична големина не се спадат. По-големите отвори от 2 кв. м се спадат и ако имат боядисани страници, площта им се прибавя към площта на стената.

Чл. 155. Бояджийските работи по мазилки, изпълнени с блажна състави, се измерват в кв. м по действително боядисаната площ. Всички отвори се спадат, а страниците, ако са боядисани, се мерят и прибавят към общата площ. Корнизите, издадени повече от 15 сm, се мерят отделно по тяхната развита обиколка.

Чл. 156. (1) По дървени повърхности и столарски работи, бояджийските работи, изпълнявани с блажни състави, се мерят в кв. м действителна боядисана площ. Профили, които се подават над 6 сm, се измерват по развита повърхност.

(2) При двойните или слепени прозорци на каси или щокове със или без допълнителни каси и первази се измерва два пъти разстоянието вътрешно между касите, като се прибавя боядисаната площ на неподвижните части на касите, первазите и др. подобни, когато развитата им ширина е над 6 сm.

(3) При единични прозорци на каси или щокове със или без допълнителни каси – един път вътрешно между касите, като се прибавя боядисаната площ на неподвижната част на касите в щоковете, первазите и др. подобни, когато развитата им ширина е над 6 сm.

(4) При вътрешните плътни, остъклени и летящи врати на щокове или каси, със или без первази – два пъти вътрешно между касите (респективно щоковете, когато няма каси), като се прибавя боядисаната площ на неподвижната част на касите или щоковете, первазите и др. подобни, когато развитата им ширина е над 6 сm.

(5) При външните двойни или слепени балконски врати на каси или щокове със или без допълнителни каси и первази, четири пъти вътрешно между касите, като се прибавя и боядисаната площ на неподвижните части на касите, первазите и др. подобни. При балконски врати с повече от 1/2 стъклена площ се взема 3 пъти разстоянието вътрешно между касите.

(6) При витрини без или с шпросите се мери действителната боядисана развита площ.

(7) При дървени подове (дюшемета) се измерва действително боядисаната площ, като се прибавят всички прагове и первази.

(8) При дървени и стоманени парапети, решетки и др. подобни, боядисани от всички страни, когато разстоянието между напречиниците е по-голямо от 10 сm, се измерва един път площта на парапета, респективно решетката. При по-гъсти решетки, мрежи с орнаменти, пълнежи на парапети и др. се взема два пъти площта на същите.

(9) Плътните дървени капаци на прозорци се мерят два пъти между касите, като се прибавя боядисаната площ на касите над 5 сm (ако същите не са мерени към прозореца). На капаци с жалузи се измерва действително боядисаната площ, като се развива площта на жалузите.

Чл. 157. Бояджийските работи, изпълнявани с блажни състави, по различни строително-железарски работи се измерват по следните начини:

1. При плътни и остъклени единични стоманени врати се измерва два пъти разстоянието между рамките, като се прибавя и площта на боядисаните рамки.

2. При единични стоманени прозорци се измерва един път отворът на прозореца между мазилката, а при двойните се измерва два пъти, без да се прибавят отделно измазаните рамки или майки.

3. Боядисаните стоманени тръби се мерят в кв. м при действително развита площ. Радиаторите се мерят също в кв. м развита (нагревна) площ.

4. Водосточните тръби и олуци се мерят в кв. м по развита действително боядисана площ. Боядисването на стоманени куки на олуците, гривните на водосточните тръби и др. подобни се включва в площта на олуците – респективно тръбите, ако се боядисват в същия цвят.

5. Стоманените конструкции, бойлерите, резервоарите за вода, умивалниците и др. подобни се мерят в кв. м действително боядисана площ, като се посочват предварително основните им размери. Боядисаните повърхности на елементи и конструкции, при които става трудно определянето на видимите части, се смятат на парче по предварително дадени размери или на тегло.

6. Ъгловата стомана за предпазване на стени, стоманени рамки на големи стъклени витрини и др. подобни се мерят на квадратни метри развита площ.

Част пета – ТАПЕТНИ РАБОТИ

Глава първа – ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

Чл. 158. Тапетните работи за различните сгради се изпълняват в съответствие с проекта и РПОИС.

Чл. 159. Преди полагането на тапетите трябва да бъдат завършени мазаческите, облицовъчните и бояджийски работи.

Чл. 160. Допустимата влажност на основата, върху която ще се полагат тапетите, трябва да отговаря на изискванията на проекта и РПОИС.

Глава втора – МАТЕРИАЛИ И СЪОРЪЖЕНИЯ

Чл. 161. Различните видове тапети и тапетообразни материали ("Деколин", "Ивелин", "Велтър" и др. подобни) и лепилата за залепването им трябва да отговарят на изискванията на действуващите стандарти, нормали и на технологията за полагането им.

Чл. 162. Видът, качеството и цвета на тапетите и подобните на тях материали да отговарят на предвидените в проекта и трябва да съответствуват на утвърдените еталонни образци (виж чл. 9).

Чл. 163. Лепилата на различните видове тапети се избират и използуват съгласно указанията на завода-производител и на технологическата документация.

Чл. 164. Нормокомплектът от съоръжения и приспособления, инструменти и измерителни средства за изпълнение на тапетните работи се дава в РПОИС.

Глава трета – ПОДГОТОВКА НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Чл. 165. Преди облепването с тапети се прави подготовка на основата – почистване от прах и замърсявания, изкърпване, шпакловане и грундиране с разтвор от лепило или други грундове, съгласно изискванията на проекта и РПОИС. Годността на основата се регламентира с акт за скрити работи по ПКС.

Чл. 166. Тапетите трябва да се темперират в помещенията при плюс 15°С в продължение най-малко на 24 часа, ако не е предписано друго в проекта, РПОИС и технологията за полагане на тапетите.

Глава четвърта – ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ТАПЕТНИТЕ РАБОТИ

Чл. 167. Полагането на тапетите се извършва при температура на въздуха в помещението от плюс 15°С до плюс 30°С и относителна влажност 65 ± 10%, ако няма други изисквания в съответните технологии за полагане на тапетите.

Чл. 168. Полагането на тапетите трябва да става съгласно технологическата документация за съответния вид тапети.

Глава пета – ИЗПЪЛНЕНИЕ ПРИ ЗИМНИ УСЛОВИЯ

Чл. 169. При зимни условия тапетните работи се извършват само в затворени, остъклени и отоплени помещения, при температура не по-ниска от плюс 15°С и влажност на въздуха 65 ± 5%, ако няма други изисквания в РПОИС.

Глава шеста – ПРИЕМАНЕ НА ТАПЕТНИТЕ РАБОТИ

Чл. 170. Тапетните работи се приемат след окончателното им изсъхване.

Чл. 171. Готовите тапетни работи трябва да отговарят на следните изисквания:

1. По повърхностите на залепените тапети да няма мехури и петна; да бъдат гладки и без набръчквания, отлепвания, долепвани парчета и др. видими дефекти;

2. Тапетите да имат еднакъв цвят и оттенък и да не променят цвета си след залепването;

3. Съвпаданията на орнаментите при съединенията да бъдат с разлика до 0,5 mm;

4. Местата, където са съединени тапетите, не трябва да се забелязват от разстояние 3 m.

Глава седма – ИЗМЕРВАНЕ И ПРЕСМЯТАНЕ НА ТАПЕТНИТЕ РАБОТИ

Чл. 172. (1) Измерването на тапетните работи става на квадратен метър, без да се включат застъпванията или съединяването на листовете. Отвори, които са по-големи от 1 кв. м и нямат страници, се спадат. Отворите с тапицирани страници и единична големина до 4 кв. м не се спадат, но страниците им не се мерят. Отворите, по-големи от 4 кв. м, се спадат по тяхната светла мярка, а страниците им се прибавят.

(2) Тапицировката на корнизи, фризове и бордюри се заплаща отделно на квадратен метър, като техните плоскости се изключват от общата квадратура на тапетите.

Чл. 173. Дървените летви за ограждане на тапетите около отделни плоскости и полета се мерят на линеен метър.

Чл. 174. Отстраняването на съществуващи тапети, изтъркване на стари варови или туткални бои и други се измерват отделно на квадратен метър.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Правилникът е съгласуван с всички заинтересовани ведомства и влиза в сила от 1.01.1985 г.

§ 2. Правилникът отменя:

1. Раздел 12 "Довършителни работи" от Правилника за извършване и приемане на строителните и монтажни работи (ПИПСМР), утвърден на 26.10.1967 година от МС, отпечатан в кн. 7-8 на БСА от 1968 година и в сборника от 1977 година;

2. "Бояджийски и тапетни работи" от раздел 14, чл. 64 до чл. 152 включително, "Столарски, стъкларски, бояджийски и тапетни работи", утвърден на 17.02.1968 година от МС, отпечатан в кн. 3-4 на БСА от 1968 година и в сборника от 1977 година; изменение и допълнение – кн. 6 на БСА от 1978 година;

3. Указания за изпълнение на външни мазилки в многоетажни сгради по Черноморското крайбрежие, отпечатани в кн. 10 на БСА от 1969 година;

4. Указания за проектиране, приготвяне и изпитване на варови разтвори за мазане с машините "Турбозол В-30", отпечатани в кн. 10 на БСА от 1969 година;

5. Указания за изпълнение на външни облицовки от керамични плочки, отпечатани в кн. 7-8 на БСА от 1970 година;

6. Указания за полагане на полимерни защитно-декоративни покрития на строителни елементи и изделия, отпечатани в кн. 9 на БСА от 1968 година.

7. Указания за механизирано полагане на защитно-декоративни покрития, отпечатани в кн. 9-10 на БСА от 1972 година;

8. Указания за изпълнение на сухи гипсови мазилки, отпечатани в кн. 1 на БСА от 1973 година, допълнени в кн. 9-10 на БСА от 1975 г.;

9. Указания за употреба на пепелта от филтрите на ТЕЦ в цимента, бетона и строителните разтвори, отпечатани в кн. 3-4 от БСА от 1975 година;

10. Временна инструкция за машинно полагане на мазилки, отпечатана в кн. 9-10 на БСА от 1976 г.;

11. Указания за полагане на защитно-декоративни покрития върху изделия от клетъчен бетон, отпечатани в кн. 3-4 на БСА от 1968 г.